ИЗНАПА̀ДВАМ, -аш, несв.; изнапàдам, -аш, св., непрех. Разг. 1. Само мн. и 3 л. ед. Нападваме мнозина или всички един след друг; изпопадвам, изпонападвам. Мнозина изнападали в морето и се издавили. Христом. ИСС, 221.
2. Нападвам, обикн. на земята, в голямо количество или изцяло; изпопадвам, изпонападвам. От сушата неузрелите плодове бяха изнападали на купища под дърветата.
◊ Изнападваме / изнападаме от смях. Разг. Смеем се извънредно много.