ИЗНАПРА̀ШВАМ, -аш, несв.; изнапрàша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Напрашвам всичко, всички в голяма степен или нещо, някого на много места, изцяло; изпонапрашвам, изпопрашвам. Вятърът носеше плява и пепел и изнапраши очите ни. изнапрашвам се, изнапраша се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)