ИЗНАПРЀД нареч. Остар. и диал. От по-рано, от по-напред, предварително; изнапреж. – Нали бяхме говорили изнапред – обеща да дойдеш с Куцар в наше село. Й. Йовков, А, 26. Че и тя е такава като мен, дето гледа сичко изнапред още да си втаса. Т. Влайков, Съч. II, 19. – Аз ви казах изнапред – / ето никой на земята / не ще стане царски зет. Ем. Попдимитров, ПМ, 77.