ИЗНАПРЀЖ нареч. Остар. и диал. Изнапред. Какво има, сега пък какво делите? Изнапреж бяхте викнали срещу ми, че съм ви бил бъркал. Й. Йовков, Б, 31–32. И кърът, мирен изнапреж, / сега се буди, оживява; / тук агне блее, там поглеж, / пасе чевръсто кротка крава. Ц. Церковски, Съч. II, 41.