ИЗНАПРИКА̀ЗВАМ, -аш, несв.; изнаприкàжа, -еш, мин. св. изнаприкàзах, св., прех. Разг. Наприказвам много неща или всичко докрай; изпонаприказвам, изпоприказвам. Изнаприказвах му набързо новините, които донесох от село. изнаприказвам се, изнаприкажа се страд.
ИЗНАПРИКА̀ЗВАМ СЕ несв.; изнаприкàжа се св., непрех. Наприказвам се много, до насита; изпонаприказвам се. Изнаприказвахме се на седянката за цяла година.