ИЗНАПЪ̀ЛВАМ, -аш, несв.; изнапъ̀лня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Напълвам едно след друго много неща или всички; изпонапълвам. Като съобщиха, че ще спират водата, изнапълних всички съдове.

2. Прен. Остар. Изпълвам изцяло, докрай. Достойнство, благодарност и любов изнапълниха им сърцата. Й. Груев, КН 4 (превод), 78. изнапълвам се, изнапълня се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)