ИЗНАРЯ̀ЗВАМ, -аш, несв.; изнарѐжа, -еш, мин. св. изнаря̀зах, св., прех. Разг. Нарязвам много неща, всичко или нещо на много места, изцяло; изпонарязвам, изпорязвам1. С брат ми изнарязахме дървата, които бяха стоварени на двора. Δ Стъклата бяха изнарязали босите му крака. изнарязвам се, изнарежа се страд.