ИЗНАСЍЛВАМ, -аш, несв.; изнасѝля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Принуждавам, насилвам някого да извърши нещо. Изнасилих баща ми да подпише договора.
2. Прен. С отвл. същ. памет, съвест и под. Правя, заставям нещо да не съответства, да противоречи на естественото си състояние. Други преводачи не анализират задълбочено текста, употребяват думи, които затрудняват четенето на превода, изнасилват своя роден език. Н. Лилиев, Съч. III, 101. Груева: – Сантиментален, както някога... Ти просто цял живот изнасилваш природата си. Джаров: – Защо толкова обичаш да си създаваш илюзии и да ги приемаш за реалност? К. Кюлюмов, ПШ, 44.
3. Чрез насилие принуждавам жена към полов акт. Някой си Дели Мустафа, пъдарин от Еркеч, влиза в дома на Караивана от Загоре и изнасилва известната със своята хубост Караиваница. Н. Хайтов, ШГ, 117. Сваляли [търговците на роби] на брега значителни въоръжени отряди, които разбойнически нахълтвали в крайбрежните селища, грабели ги, изнасилвали жените, подпалвали жилищата. Л. Мелнишки, С, 20. // Отнемам по насилствен начин девствеността на девойка, момиче; обезчестявам. Единият от тия часовои, на име Ханс, човек с опулени жабешки очи и увиснала челюст, изнасили между вагоните едно тринадесетгодишно момиченце. А. Гуляшки, Л, 509. изнасилвам се, изнасиля се страд.
ИЗНАСИЛВАМ СЕ несв.; изнасиля се св., непрех. Заставям се, принуждавам се да извърша нещо въпреки нежеланието си. Изнасили се да изпие лекарството. Δ Изнасили се да излъже.