ИЗНАСЍЧАМ, -аш, несв.; изнасекà, изнасечѐш, мин. св. изнася̀кох, прич. мин. св. деят. изнася̀къл, -кла, -кло, мн. изнасѐкли, св., прех. Разг. Насичам много неща, всичко или нещо на много места, докрай; изпонасичам. Изнасякохме дърветата само за два дни. изнасичам се, изнасека се страд.