ИЗНАЧА̀ЛА нареч. Остар. Книж. Изначало. И тези, които съдеха по-благоразумно и поддържаха изначала мнението за взаимно служене на Бурмова и Костовича, нападаха ся и те под разни други причини. Π. Ρ. Славейков, ГУ, 44. Человеческата природа не може да остава постоянна на онуй, което изначала е пожелала, защото болестите, нуждите и страстите я видоизменяват. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 109.


Източник: Речник на българския език (онлайн)