ИЗНЕВЀРНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. 1. Мъж, който изневерява някому или на нещо. Сега и той е грешник – изневерник на миналото си – та му е позволено да се подсмива. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 172.
2. Мъж, който се е отрекъл от вярата си и е преминал в друга вяра; вероотстъпник (Ст. Младенов, БТР).