ИЗНЕВÒЛЕН, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прич. мин. страд. от изневоля като прил. Измъчен. Олга рано ожени Святослава, за да смири негова млада лудост, ала за изневолено сърце женитбата е като тежки вериги. Е. Мутева, РБЦ (превод), 129.
