ИЗНЀЖВАНЕ ср. Отгл. същ. от изнежвам и от изнежвам се. Хитов се отказва от традиционната хайдушка (и харамийска) практика зимно време да се зимува във Влашко и там хайдутите да си поживяват и забавляват. С цената на много страдания той остава да зимува в самата Стара планина само и само да не хвърли момчетата в ръцете на влашките проститутки и да не пострадат те от „лоши болести“, да ги предпази от изнежване. П. Хитов, КСХ, 9. Затварянето в каменните и панелните сгради го [човека] запазва от влияния на лошото време и следва изнежване, падане на тонуса, отслабване на съпротивителните сили. Л. Ковачева, Г [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)