ИЗНЀЖЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от изнежен. Със своята изнеженост, разпуснатост и страст към церемониите и дворцовите развлечения Рудолф II бе удобен обект за коварните козни на хитрите съветници. Сл. Боянов, СК, 238. Драга много приличаше на сестра си по снага и по хубост: бяла, напета, повелителна, с хубави очи и рамена като нея, но с небутната свежест в чертите, без печата на сладка умора от изнеженост и желания. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 56.