ИЗНЕНА̀ДАНО нареч. 1. С изненада. Богдан ги [жените] извика, забрани им да шетат. – Нищо не искаме. Вървете си, легнете. Ние дойдохме за малко, ще си свършим работата и ще заминем. Двете жени го изгледаха изненадано. Каква работа ще вършат по това време? К. Петканов, X, 132. – Та, ето какво ми се случи. Пристигаме в Сингапур. – Вие сте ходили в Сингапур? – изненадано запита Любомир. – Да, с товарен кораб. П. Спасов, ХлХ, 313. Ариф като че не очакваше да го посрещне жена му. Мислеше, че тъмната къща е празна. Отдръпна се назад изненадано, с пиянски глас извика на Рамзина: – Отсега... ти вече не си... не си ми жена! Б. Несторов, АР, 139.
2. Диал. Без да се очаква нещо; внезапно, неочаквано, изненадващо. Илия Саваков пристъпи към него [стражаря], замахна изненадано и му удари силна плесница. – Под съд, веднага под съд! – закрещя извън себе си. Д. Ангелов, ЖС, 120–121. Но когато Самуил, тая величествена личност, която показала сичката сила на българския народ, умрял изненадано в 1014 г., то българската енергия и упорство отслабнале. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 21. – Видях как Санко изненадано обърна към нас високото си чело. Л. Александрова, ИЕЩ, 191–192.