ИЗНЀРВЯМ, -яш, несв.; изнѐрвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Системно, продължително нервирам някого, като го довеждам до състояние на трайна нервна възбуда. – Вие дори не подозирате какво досадно нещо са купувачите. Те ще ви изнервят, вие сте интелигентна, нежна, чувствителна. Не е за вас. Ст. Христозова, ДТСВ, 108. Напрежението и откъснатостта от външния свят бяха уморили и изнервили тези хора. Г. Караславов, ОХ IV, 184. Щом се наведех над чинията, глобусът изгасваше, а щом поглеждах нагоре, той светваше. Трябва да призная, че това безкрайно много ме изнерви. Й. Радичков, СР, 221. изнервям се, изнервя се страд.
ИЗНЀРВЯМ СЕ несв.; изнѐрвя се св., непрех. Изпадам в състояние на силна нервна възбуда. Наистина, през следващата седмица Анастас трябваше да изплаща две полици. Сумата не бе голяма – някакви си сто лири, – но той нямаше отде да ги вземе и това го накара съвсем да се изнерви. Ст. Дичев, ЗС II, 610. Трябваше да язди измъчения като него кон двадесет километра и щом слезе от него, да се хване на работа. Той отслабна и се изнерви. Ем. Станев, ИК ІІІ, 86. Аз не съм длъжен да стоя тук до полунощ. Никой няма право да ме държи. Достатъчно се изнервих. В. Цонев, СбСт, 252.