ИЗНЍЧАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Гледам през прозорец, дупка, открехната врата и под.; надничам. – Дано ти дойде поне малко от малко ум в главата. – Дано, ама не знам защо не ми се ще да вярвам. Пък то е за главата ти, като не рачиш да влизаш в крак, ще изничаш по прозорците на занданите... В. Нешков, Н, 342. Три козарчета като ярета се струпват вън на скалите, изничат навътре към пещерата, закачат се и се кикотят. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 291.