ИЗНÒВО нареч. Диал. 1. Отначало. – Та аз рекох, като ще зафанем сега работата изново, като ще бъда и аз нов кмет, нека и съветниците да бъдат все нови хора. Т. Влайков, Съч. III, 252.
2. Отново. От едно подобно [писмо] той научи, че при допълнителния избор в Черешовската колегия той бил изново избран с грамадно болшинство. Ив. Вазов, Съч. XXV, 150. Двете кучета, които бяха се изгубили някъде, се мернаха изново. Й. Йовков, Разк. I, 235. Когато пак изново зиданата черква е вече почти на привършване, към селото се задават кърджалии. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 176. Той [Каблешков] са посвяти цял-целниничек на делото и тръгна изново да буди и да проповядва по села и градове. З. Стоянов, ЗБВ ІІІ, 104–105. През 1856 аз изново ходих в Цариград. Π. Ρ. Славейков, БП II, VІІІ.