ИЗНÒСВАНЕ ср. Отгл. същ. от износвам и от износвам се. – Вие сте останали почти без кръв и сега е невъзможен никакъв абортпроточи той вече ядосан. – Разбирате ли? Само едно износване на плода може да ви спаси живота. Кр. Кръстев, К, 218. Нашият занаят е като тоя на свръхзвуковите пилоти. Прекомерно натоварване. Преждевременно износване. Б. Райнов, НН, 250. – А какво стана с другите, със старите електроцентрали?Някои от тях, слънчевите и водните, продължават да работят до износването им. К, 1963, кн. 1, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)