ИЗНОСЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Издръжлив, устойчив. Непосредственост в схващането личи в ония ясни, пластично обрисувани фигури и ситуации, които представят отношенията на селянина към земята и към тези търпеливи и износливи негови съратници, каквито са неговите добитъци. Б. Ангелов, ЛС, 268.


Източник: Речник на българския език (онлайн)