ИЗНОСОУСТОЙЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. За машини, уреди и под. – който не се износва бързо, устойчив е на износване. От ударите, триенето и особено от електрическата дъга контактите се износват и повреждат бързо. За да се избегне това, на контактите се слагат специални наставки от износоустойчиви контактни материали. НТМ, 1961, кн. 11, 14. В енергетиката газовата турбина силно изоставаше след парната поради липсата на жароустойчиви и износоустойчиви стомани. К. Кузов, ПВС, 117.