ИЗНОСОУСТОЙЧЍВОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Техн. Свойство на метални изделия, машини и под. да не се поддават бързо на износване. Зъбните колела, изготвени от този материал, имат безшумен ход, голяма здравина, еластичност и износоустойчивост. НТМ, 1961, кн. 3, 5. Чугунени детайли с голяма износоустойчивост.