ИЗНУ̀ДА ж. Остар. Книж. Изнудване. В писмото се казваше, че договорът ни изисквал турската флота да не напуска Проливите. Ако ли не, Орденът би го счел за нарушен и нямало да задържа повече Джем султан като свой гост. Неправдоподобно, но чиста истина! Султан Баязид отстъпваше пред тази изнуда. В. Мутафчиева, СД 1992 [еа]. Срещнах одеве чорбаджи Захарий. И той премисля с бягство да се отърве от непосилната изнуда. Ц. Родев, Т [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)