ИЗНУ̀ДВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изнудвам и от изнудвам се. Колкото по-мощна ставаше „Никотиана“, толкова по-силно го обземаше лудешката идея да основе филиали в чужбина. А за да стигне дотам, трябваше да трупа, безспирно да трупа пари, да минава през подкупи, изнудвания, убийства. Д. Димов, Т I, 462.