ИЗНУДВА̀ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до изнудване и до изнудвач. Когато Андерсен му подаваше парите, той направи отрицателен знак и каза, че сумата могла да се пусне в кутията на Червения кръст пред входа на изложбата. Всичкият ми яд срещу изнудваческата цена се превърна във възхищение пред този красив жест. Д. Димов, Съч. І [еа].
ИЗНУДВА̀ЧЕСКИ. Нареч. от прил. изнудвачески; като изнудвач.