ИЗНУРЀНИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Изчерпване, изтощаване на физическите или жизнените сили на човек. Той беше премалял от изнурение и глад, червата му се бяха слепили и желудекът му преживяше някакви горчиви треви. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 171. Ни вървежа ми, по правилото на мъдрата книга, ни моята сравнителна изпеченост на ход, не попречиха на бързото изнурение на силите ми. Ив. Вазов, Съч. XV, 14.
2. Състояние на пълно физическо изтощение, безсилие, отпадналост; изнуреност. Хубаво е за инока да избегне съблазни и всякакви прелести, хубаво и попътно са пост и изнурение на тялото чрез непрестанен труд. Ст. Загорчинов, ДП, 290.