ИЗОБА̀ЗИ мн., ед. (рядко) изобàза ж. Геогр. Линии, съединяващи върху карта точките от земната повърхност, които в резултат на тектонически движения претърпяват равностойно издигане или понижение за еднакъв промеждутък от време.
– От изо- + гр. βάσις ‘стъпка, ход’.