ИЗОБА̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Метеор. Физ. Който се отнася до изобара; изобаричен, изобарически.
◊ Изобарен процес. Физ. Хим. Физичен или химичен процес, протичащ при постоянно външно налягане. Изобарна карта. Метеор. Географска карта, на която с криви линии са съединени местата с еднакво налягане. Хоризонталното разпределение на атмосферното налягане се изучава с помощта на изобарни карти. Геогр. VIII кл, 1965, 30. Изобарна повърхнина. Метеор. Повърхност с постоянно налягане на въздуха в атмосферата. Наклонът на изобарната повърхнина определя скоростта на вятъра: колкото наклонът е по-голям, толкова по-голяма, при равни условия, е и скоростта на вятъра.