ИЗОБА̀РИ мн., ед. (рядко) изобàр м. Хим. Химически елементи с еднакви атомни тегла, но с различни поредни номера, което се определя от различния брой протони в ядрата им. Докато изотопите са атоми на един и същ химичен елемент, изобарите са атоми на различни химични елементи. К. Кулелиев и др., Ф, 12.
– От изо- + гр. βάρος ‘тежест’ през нем. Isobare или фр. isobare.
ИЗОБА̀РИ мн., ед. (рядко) изобàра ж. 1. Метеор. Линии върху определен вид географска карта, които съединяват места с еднакво атмосферно налягане за определен момент или период. В област с ниско налягане изобарите образуват криви затворени линии. Най-външната изобара съединява местата с най-високо налягане в областта (примерно 770 мм), а най-вътрешната изобара – тези с най-ниско налягане (примерно 755 мм). Геогр. VIII кл, 1965, 42. Зад кривите линии на изобарите в синоптичните карти се крият дългите колони от цифри на метеорологичния шифър, излъчени от десетките метеорологични радиостанции, разпръснати по цяла Европа. РТЕ, 1956, кн. 2 [еа]. Изобарите позволяват да се открият по Земята циклоналните и антициклоналните райони, което е от значение за анализи и предсказване на времето.
2. Физ. В термодинамиката – линии, които графически изобразяват физикохимически процеси, протичащи при постоянно налягане.
– От изо- + гр. βάρος ‘тежест’ през нем. Isobare или фр. isobare.