ИЗОБА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Геогр. Който се отнася до изобати.
◊ Изобатна карта. Геогр. Географска карта, на която с криви линии се съединяват местата от релефа на океанското и морското дъно, намиращи се на еднаква дълбочина.
