ИЗОБЍЛИЕ, мн. -ия, ср. Голямо количество от нещо, много повече от нормалното, обикновеното. Те се спираха повече пред работилниците за оръжия и облекло, пред продавачниците на храна и всякакви плодове, които бяха в голямо изобилие по тия места. Д. Талев, С II, 139. Само изобилието от банани и портокали по магазините и ресторантите загатва, че някъде наблизо оттук грее тропическото слънце. Св. Минков, ДА, 85–86. В шипана – лятна постройка за отдих на една от бригадите, ние бяхме поканени на разкошна трапеза на изобилието: повече от тридесет яденета. А. Каралийчев, С, 157. И тук, както и по пътя, за него [В. Левски] се полагат големи грижи: в изобилие му предлагат храна. Ив. Унджиев, ВЛ, 335.
◊ От <из> рога на изобилието, изсипвам. Книж. В много голямо количество (изсипвам). Още след първите чаши Сокол като из рога на изобилието изсипа новините. М. Смилова, ДСВ, 77. Рог на изобилието. Книж. Много голямо изобилие, богатство (от нещо). Вързопчета, кесии, шишенца, гаванки – това беше истински рог на изобилието. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 176.