ИЗОБЍЛСТВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Намирам се, има ме някъде, в нещо в изобилие. През лятото, когато изобилстват плодовете с костилки и хората често се оплакват от болки в стомаха. Н. Доспевска и др., Избр. тв V (превод) [еа]. Оценка среден ще получи онова съчинение, в което присъстват само някои от съществените факти, изложени повърхностно и несистемно, а грешките от различен характер изобилстват. Т. Попнеделев и др., ИБ [еа]. Изследването на еволюцията в образуването на обектите във Вселената ни кара да се върнем милиарди години назад. Всъщност всичко започва малко след Големия взрив. Астрохимиците се опитват да си представят поведението преди толкова време на молекулите въглерод, водород, натрий и азот, за които днес знаем, че изобилстват във Вселената. П, 2003, бр. 31 [еа].
2. С предл. с, от. Притежавам, имам нещо, характеризирам се с наличието на нещо в много голямо количество или във висока степен. Нима покорените народи не са имали мотивация за активна съпротива срещу нашествениците? По принцип подобно нещо е възможно – историята на средновековна Европа изобилства с подобни примери. К. Косев, АВ, 10. Цюрих е хубав град – това го пише във всички пътеводители. Изобилства с разни забележителности. Б. Райнов, ЧВУ [еа].