ИЗОБЍЛСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Изобилствам. Високата ограда на новия резерват ограничаваше свободата на муфлоните, но затова пък тя ги предпазваше от кръвожадните планински вълци, които изобилствуваха в тоя див и непристъпен край. Н. Хайтов, ПГ, 46–47. Тук изобилствуват и едри тъмни череши, ранозрейки ябълки и големи бледожълти праскови. Г. Белев, КР, 80. Всяка педя височина ми струваше големи усилия. Шупливият варовик, разрушен от дъжда и слънцето, изобилствуваше. Стр. Кринчев, СбЗР, 359. Накрай дойде ред и на скоковете. Започнаха с прескачането на високи, остри храсти, с каквито изобилствуваше оная, високата част на брега. Ст. Дичев, ЗС I, 216. Отговорът беше обиден, но той [Борис] не забеляза това, както бе престанал да забелязва и хиляди други обидни неща, с които изобилствуваше нейното [на Ирина] държане към него. Д. Димов, Т, 440. Запаси от мазнини изобилствуват в семената на слънчегледа, конопа, лена и другите маслодайни растения. Бтн V и VI кл (превод), 18. Всичките дунавски притоци имат течения от юг към север. Изобилствуват с вода напролет, а лете намаляват. А „България“, 24.