ИЗÒБЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Заоблен. Бузите и носът му, червени до посиняване, лъщееха и изобленият му корем се тресеше, когато на очите на Славя се появяваха сълзи. Д. Немиров, Д № 9, 122.


Източник: Речник на българския език (онлайн)