ИЗОБЛИЧА̀ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от изобличавам като прил. Който има за цел да изобличи някого или нещо, който служи за изобличаване на някого или нещо; изобличителен, разобличителен, разобличаващ. Те [книжата] съдържаха цяла архива от изобличаващи документи, с които Борис превръщаше хората в послушни оръдия. Д. Димов, Т, 670. Тогава критиката взема всички мерки, за да неутрализира изобличаващия патос на комедията. За комедията тя говори като за фарс, за водевил, за безобидна шега, предназначена за домашни любителски постановки. Н. Лилиев, Съч. III, 203.