ИЗОБЛЍЧАМ, -аш, несв.; изоблекà, изоблечѐш, мин. св. изобля̀кох, прич. мин. св. деят. изобля̀къл, -кла, -кло, мн. изоблѐкли, св., прех. Разг. 1. Обличам една върху друга или една след друга много или всички дрехи. Изоблякох всички вълнени дрехи, които намерих вкъщи.
2. Обличам мнозина или всички. За една година само, като работеше на строежа, съседът ни изоблече цялата си челяд. изобличам се, изоблека се страд. и възвр.
ИЗОБЛЍЧАМ СЕ несв.; изоблекà се св., непрех. Само в мин. св. и бъд. вр. Обличам се добре, снабдявам се с много дрехи. Петлето: – Ако ние успеем да хванем това [балона], жените ни ще се изоблекат като царици, а ние ще се изоблечем като цареве. Й. Радичков, СЯЛ [еа].