ИЗОБЛИЧЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който служи за изобличаване, чрез който се изобличава; разобличителен. За пръв път от няколко месеца Панков се сблъска с такъв упорит човек като Данчо Данев, който веднаж признаваше и дваж отричаше всякаква вина, въпреки изобилния изобличителен материал срещу него. В. Нешков, Н, 23. Сами разбра, че е окончателно загубен. Макар при обиска в къщата му да не бяха открили кой знае какви изобличителни материали. Д. Ангелов, ЖС, 272. Това негодувание още повече се раздухваше от силните изобличителни слова на учител Трайка. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 196. През 1947 година стана много популярна у нас и в чужбина изобличителната пиеса на Пристли „Инспекторът дошъл“. Ив. Димов, АИДЖ, 151. Паисий е в стихията си, когато говори за битки и слава, когато между страниците задрънчат бойни доспехи, когато гневният му глас заплющи като бич, задъхан от изобличителен патос. Н. Тихолов, ДКД, 218–219.