ИЗОБРАЗЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Лице, което изобразява нещо в художествени образи чрез средствата на литературата и изкуството. Ако иска да бъде искрен изобразител на живота, той не може да пее само за слънце и пролет. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 36.