ИЗОБРАЗЍТЕЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Качество, свойство на изобразителен; образност. К. Зидаров не сгъстява действието изключително върху драматическата борба на героинята, неговото внимание остава сред широкото и вълнуващо се платно на живота. Обективната изобразителност на събитията стои в центъра на драмата. Т, 1954, кн. 5, 7. Звукова изобразителност.