ИЗОБРЕТЀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Нещо, което е изобретено, изнамерено, измислено, без да е съществувало, без да е било познато преди; откритие. Транзисторът се роди на 23 декември 1947 г. Важността на изобретението бе толкова голяма, че тримата изследователи получиха през 1956 г. Нобелова награда за физика. П, 1973, бр. 11, 4. В началото на 19 в. има и други твърде остроумни изобретения като прибор за получаване на огън чрез сгъстен въздух или като водородна запалка. В. Цокова, ОПВ, 13. Вечер бързаше да се прибере вкъщи и вместо да почива, затваряше се в кабинета си да работи над своето изобретение. П. Стъпов, ГОВ, 14.
2. Рядко. Изобретяване. Голямо значение за механизирането на шивашкото, обущарското и други видове производства имало изобретението на шевната машина (1847 г.). Ист. VII кл, 131–132.