ИЗОБРЕТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изобретя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Книж. Обикн. в областта на техниката – в резултат на творчески труд изработвам, създавам нещо ново, непознато, несъществуващо преди. Рационализаторът Стефан Лазаров е изобретил една фрезова машина за изглаждане на дъги. А. Каралийчев, ПД, 14. Бяха обзети от една свръхидея: на всяка цена да откриват нещо, да изобретяват или в краен случай да рационализират. Р. Михайлов, ПН, 32. Напоследък били изобретили инструмент, който показвал точната дозировка алкохол, погълната от водача на превозното средство. К. Калчев, ДНГ, 130. изобретявам се, изобретя се страд.