ИЗОБУТИЛЀН м. Хим. Ненаситен въглеводород, който представлява отровен безцветен газ с неприятна миризма, лесно сгъстяващ се в течност и използван за получаване на горива, ароматни въглеводороди и други технически продукти. Изобутиленът се полимеризира до високо молекулярно съединение, наречено полиизобутилен. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 294. През 1869 г. Бутлеров установи, че в присъствието на цинков хлорид или сярна киселина бутиленът може да полимеризира. Една година по-късно той съобщи за изследванията си относно действието на разредена сярна киселина върху изобутилен. Пр, 1954, кн. 1, 42.