ИЗОГЛÒСИ мн., ед. (рядко) изоглòса ж. Езикозн. Линии на географска карта, които очертават области с еднакви езикови особености. Изоглоса следователно е линията, която съединява крайните точки на разпространение на отделно диалектно фонетично, морфологично, синтактично или лексикално явление. Ст. Стойков, БД, 48. Големината на диалектните области във всяко езиково землище зависи от признаците на деление: колкото повече езикови особености, чието разпространение се посочва с разни изоглоси, се имат пред очи при разпределението на диалектните области, толкова размерът на тия последните ще бъде по-малък, и наопаки: колкото по-малко езикови особености се вземат в съображение, толкова големината на съответните области ще расте. Ст. Младенов, УВЕ, 211.
– От изо- + гр. γλώσσα ‘език’.