ИЗОГРА̀Ф м. Остар. 1. Иконописец; зограф, изографин. Малката, но сравнително твърде спретната църква беше вече пълна с богомолци. Работа на доморасли изографи, светиите по стените, вторачили напред страшни очи на сомнамбули, слушаха божествената служба с поганско недоумение. П. К. Яворов, ХК, 125–126. Като са втвърди восъкът, изографът издълбава цветето с особени, за това направени ножчета и перца и на това место дъската остава гола. Лет., 1876, 90.
2. Разш. Живописец, художник (Ст. Младенов, БТР).
– От гр. ιζωγράφος.