ИЗОДИНА̀МИ мн., ед. (рядко) изодинàма ж. Физ. Линии на карта, които съединяват места с еднакво хоризонтално положение на земното магнитно поле. Ако съединим точките с еднакво напрежение, получаваме линии, наречени изодинами. Ст. Бошев и др., ГТ, 27–28.
– От изо- + гр. δύναμις ‘сила’ през нем. Isodyname.