ЍЗÒКОЛ нареч. Диал. Изоколо. Намазали кулата изокол с катран и я запалили. П. Росен, ВПШ, 104. Той постлан е / със нови черги шарени, сега / пръв път разгънати; изокол на дъга – / от миндерлик възглавници червени, / добре натъпкани и нагодели / за сядане на ниско. К. Христов, ЧБ, 87. Вътре буен бумти огън, / свети. / Мило гледат го изокол / вси предмети. Елин Пелин, ПБ, 114.