ИЗÒКОЛО нареч. Остар. и диал. 1. Наоколо, в близост до нещо; изокол. Изоколо въставали едвам покорените народи; те сичките мисляли за свободата си. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 239. Малкото свободни часове Ливингстон покланяше на билярство (ботаника), та ходяше изоколо да бере билки. Й. Груев, СП (превод), 148. Сред тишина мъртвешка / затрепка изведнаж изоколо тревата. К. Христов, ЧБ, 71. Една нива, като я бий града, и ти с пръта изоколо. Погов., Π. Ρ. Славейков, БП I, 166.
2. По заобиколен, страничен път; отстрани, изокол. Той тръгна нагоре между орехите, лещака и дренака, които бяха се изпреплели с други дървета и треволаци, и щом се скри, удари наляво, за да може отдалече и изоколо да се качи на Орлов камък. Г. Караславов, Избр. съч. V, 359.