ИЗОЛА̀ТОРЕН1, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е предназначен за изолация1 или да бъде изолатор1; изолационен, изолирен. Проводниците са навити върху макарички и краищата им свързват отделните дебели метални плочки, наредени върху изолаторна плоча. Физ. VIII кл, 1965, 50.
2. Който се отнася до изолатор1. Изолаторна част.
ИЗОЛА̀ТОРЕН2, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до изолатор2. Изолаторен сектор. Изолаторно помещение.