ИЗОЛЍНИИ мн., ед. (рядко) изолѝния ж. Геогр. Линии на географска карта, чертеж, схема или графика, във всяка точка на които измеряемата величина (температура, налягане и др.) запазва еднакво значение. Главна задача при обработката на данните от режимните наблюдения е съставянето на сезонни карти с изолинии на нивото на подпочвените води. ВН, 1965, бр. 4364, 2. Въз основа на съставената карта с изолинии се правят изводи за местоположението на пукнатините, от които изтича най-голямо количество минерална вода – носителка на газа.
– От изо- + лат. linea през нем. Isolinien.