ИЗОЛИРÒВЧИК, мн. -ци, м. Спец. Работник, който се занимава с изолиране на електричество в електрически мрежи или уреди; изолаторджия. На строителния обект винаги се търсят майстори монтажисти, изолировчици и др. Изолировчик в монтажен район.
